Хиос

Петият по големина гръцки остров се намира само на осем километра от турския бряг и носи на гърба си огромно минало, оставило отпечатъци по релефа и душата му под бавния съпровод на вълните, които Егейско море разбива в бреговете му.

Стръмните брегове на Хиос се катерят по зъберите на планините, където скалите съжителстват с дървета мастиха. По бреговете се простират бели градове и села, запазили средновековната си архитектура. Сред най-големите забележителности на острова са манастирите, като Неа Мони (построен през 11 век) е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

Но историята на острова започва своя разказ много далече в миналото, 6000 г.пр.Хр и дори още по-далече във времената, в които са се раждали древногръцките герои. Според някои предания на Хиос пристигат Тезей и Ариадна, пътувайки от Крит и с това започва засаждането на лози и производството на прословутото вино от Хиос.

Дори името на острова е свързано с вълшебството на легендите – според едни “Хиос” идва от “Хиона” – дъщерята на първия местен цар. Според други Хиос е син на Нептун, при раждането на когото на острова валял много сняг (на гръцки сняг е “χιονι (хиони)”). А според трети финкийците и сирийците наричали мастихата “хиос”.

Но не само богатството на историята правят днешния облик на Хиос. Един от неговите най-прелестни символи е лалето. Ако посетите острова в сезона на лалетата, ще видите хълмовете му, които тръгват от морето и растат към небето да се обагрят в ярки цветове. На Хиос се срещат шест вида лалета. Смята се, че холандски моряци, акостирали на Хиос останали поразени от красотата на тези местни цветя. И така занесли грудки в родната Холандия, където лалетата намерили благоприятна почва. Днешният символ на Хиландия, прословутите холандски лалета са пренесени от остров Хиос.

Мастихата е богатството на Хиос, главно препитание на жителите му, основна суровина за износ и търговия и голям повод за гордост. Мастихата представлява вечнозелено дърво с набраздена по-тъмна или по-светла кора, в зависимост от възрастта, което вирее най-добре и единствено в сухата варовикова почва на остров Хиос. Въпреки, че дървото се среща и на други места по света, единствено в южната част на острова то отделя тази специфична смола.

Кампос – тайните хиоски градини

Южно от град Хиос се намира най-различния и нетипичен за Егейските острови релеф – напълно равен и плосък пейзаж, гъсто пресечен от малки пътища. Градините с цитрусови дървета се редуват с високи дувари.

В миналото, още от 14 век Кампос е предпочитан от аристократичните фамилии, както местни така и генуезки. Красивите къщи са заобиколени от масивни каменни огради, предназначени да спират силния вятър в равнинната местност и да позволят на обитатели да поддържат истински райски дворове, обгръщащи къщите с уханни цветове и зеленина.

Кампос се простира на 10 километра дължина и 2 километра в ширина, а от запад е обграден от верига ниски планини, богати на подземни води – причината Кампос да бъде толкова зелен. В миналото се използвали огромни дървени колела за напояване на цитрусовите градини, които и днес могат да се видят в някои от дворовете на старите къщи. Всяка от тях е разполагала с резервоар за вода, богато украсена с мраморни релефи, доказателство за уважението и истински култ към водата.

Места

Най-запазеното средновековно селище на Хиос е Места – едно от чудесата на острова. Селището е малко с изключително тесни улички, повечето покрити с арки. Къщите са построени плътно една до друга, така че в Места може да се влезе само през два входа. Архитектурно селището е планирано и построено като лабиринт, за да бъде предпазено от пиратски набези. Всеки крадец, дръзнал да ограби селището е обречен да се лута из тесните улички без да има друг ориентир, освен сводовете и арките над главата си, без да ноже да достигне до важните в Места сгради, разположени в самото й сърце. Места се образува от сливането на няколко византийски селища през 14-15 век, когато Хиос е управляван от генуезците. В средата на селището се издига кула, около която концентрично се разполагат къщите и тесните улички. Последната, най-отдалечена от кулата зона представлява долепени една до друга къщи с високи здрави зидове, образуващи крепостни стени. И днес може да се види формата на укреплението – неправилен петоъгълник с малки кули в ъглите. Централната кула по-късно е съборена и на нейно място е построен крамът “Велики Архангел” - построен през 15 век върху останките на стара византийска базилика. Иконостасът от масивно дърво е характерен пример от местната дърворезба. Целта на крепостната архитектура на генуезците е защита на уникалния местен продукт – мастиха.

Маврa Волиa

До селището Емпориос се намира един от най-красивите плажове на Хиос – Маврa Волиa (черни камъчета). В миналото, сега угасналия вулкан Псаронас, бълвал дим в небето и покривал земята с лава. Така Маврa Волиa е застлан с вулканични камъни, контрастиращи в наситен черен цвят на лазура на морето и синевата на небето. От тези камъни генуезците правели прекрасните настилки на дворовете в именията си в Кампос.

Маврa Волиa се намира само на 5 километра от Пирги и е известен с дълбоките сини води и прекрасната черна плажна ивица. В близкото Емпорио, могат да се наемат апартаменти и студиа, като селището предлага всички удобства за приятна почивка по гръцки.