Атика

Земя на богове и герои, земя на велики философи, земя, на която разцъфтява най-прекрасното цвете в историята на човечеството – демокрацията! В областта с форма на продълговат триъгълник сякаш като в миниатюра е събрана цяла Гърция със своята вдъхновяващата история, култура и природа. Тя е най-югоизточната част на континентална Гърция, върхът й - нос Сунион, е умиван от водите на Евбейския, Сароническия и малка част от Коринтския залив. В основата си триъгълникът е отделен от останалата част на континента с планините Пастра (1016 м), Парнифа (1413 м) и Кифенонас (1409 м).

Атика е исторически, географски и административен регион, образуващ една от 7-те административно-териториални единици в Централна Гърция. Той включва югоизточната частна страната, Тризиния на п-в Арголида (Пелопонес), голяма част от островите в Аргосароническия залив и островите Кифир и Антикифир. На запад граничи с п-в Пелопонес (с номите Беотия и Коринфия). Площта на Атика е 3808 кв.км - почти 3% от общата площ на Гърция. През района протичат реките Кифисос и Илисос.

Атика е най-гъстонаселената област на Гърция. Тук е разположена столицата Атина, в която е съсредоточена 1/3 от цялото население на страната. Географски Атика е разделена на 2 големи части: периферията на Атина, в която влизат всички общини на столицата, и останалата част на областта.

В периферията на Атика се произвеждат 38% от брутния вътрешен продукт на страната: 3,2 % в селскостопанския сектор, 38% в промишления и 41% в сферата на услугите. В областта са съсредоточени 69% от производствения обем на всички преработващи предприятия в южната ни съседка, 71% - стоителни компании и 58% търговски. В хотелите на Атика отсядат 9 % от чуждестранните туристи, посещаващи Гърция. Тук са и 1,8% от обработваемите земи в страната.

История

Според историческите източници, Атика била заселена още през епохата на неолита и била наричана Акти или Актики. Първият й цар - Кекропс, обединил 12 племена, обитаващи територията отделно, и създал град Атина.

Историята на Атика, древната житница на Атина, в значителна степен е и историята на самата столица. Както разказват митовете богинята Атина, спорейки за правото да бъде покровител на града с бога на моретата и океаните Посейдон, подарила на гражданите благодатното маслиново дърво. Жителите на града приели подаръка като много полезен и назовали града в чест на богинята. Не по-малко важен за жителите на Атика бил и подаръкът на бог Дионис – лоза, която започнали да култивират в целия регион.

Голяма част от митовете и традициите, разказващи за древната, сегашната и непрекъсната история на Атика, се потвърждават от археологически находки, отнасящи се към доисторическия период и открити в района на Акропола и други градове-държави, съществували на територията на полуострова. Окончателното обединение на полисите под властта на Атина се осъществило около 800 г. пр. н.е. През VIII- VII в. пр. н.е. регионът бил мощна морска и икономическа сила. Благоприятен период в развитието на Атика е времето на управление на тирана Писистрат, когато търговската флота на Атина достигнала Сицилия, Египет и Черно море. По това време градът достига пръвия си културен разцвет, изграждат се нови паметници и се създават изключителни художествени произведения. Управляван от демократично правителство, той заема главна роля, превръщайки се в център на Атическата държава и обединявайки всички гръцки сили в борбата с персите. Пикът в развитието си Атина достига през "златната епоха" - периодът на управлението на Перикъл, когато не само властта, но и културата, науката и изкуството достигнали своя разцвет. Това е времето, когато западно от Атина възникнало истинско чудо – древногръцката цивилизация, с процъфтяващите Елевсин, Мегара, Егостен, Пагес и други центрове. За съжаление то било разрушено в последствие на Пелопонеските войни. Военноморската мощ на Атина намалява и под нейна власт остават единствено Атика и Саламина. Общото отслабване, както икономическо, така и духовно, било предизвикано от превземането на региона от македонската армия Филип II (338 г. пр. н.е.). През 146 г. пр. н.е. Атина, както и останалата част на Елада, попада под властта на римляните, които признали приноса на града към духовното просветляване и проявили към него голяма почит.

През първите векове на нашата ера, с идването на християнството, Атика претърпява големи разрушения от грабежите и нападенията на готите. По-нататъшната интеграция във Византийската империя приключила със закриването на философските училища и преобразуването на антични храмове в християнски. След завоюването на Константинопол от франките, Атина преминала под управлението на френските херцози на региона Беотия. Сменили ги каталунци, неаполитанци, венецианци и през 1456 г - османци, които попрекалили, преустройвайки Партенона в джамия, а Ерехтейон - в харем. През 1834 г., една година след освобождението от османско иго, когато Атина била обявена за столица на Гърция, тя приличала по-скоро на запуснато село с няколко стотин жителя, купчини камъни и останки. Но тя била мястото, в което започнала и се развивала историята на Гърция! Активно започнало възраждането на града от многочислените руини, като застрояването протичало по специален архитектурен план. Новите сгради отлично съчетавали елементи на древногръцката и съвременната архитектура. Постепено бил възстановен и Акрополът. Бавно започнали да се възобновяват и други райони на Атика, в които историята оставила своя уникален отпечатък: Сунион , Рамнунд, Торикос, Враврон, Елевсин, Маратон, Оропос, Порто Рафти и други.

На посетителите на Атика, особено ако времето им за престой е ограничено, няма да се наложи да пътуват извън пределите на региона, за да опознаят вдъхновяващата история на Гърция: антична, римска, византийска, франкска, османска и съвременна. От всички тези епохи на полуострова останали толкова реални и знаменити следи, органично вплетени в земята на Атика, колкото реални и знаменити са атическото небе и красотата на атическите пейзажи.


Oasis Hotel Глифада Атина, Атика
Виж на картата
Hotel Plaka Атина, Атика
Виж на картата
Pan Hotel Атина, Атика
Виж на картата