Гастрономия

ЗЕХТИН

Като основа на всяка рецепта, която присъства в гръцката традиционна кухняна, зехтин играе доминираща роля в гръцки

хранителни навици. Гръцкият зехтин е добре известен в целия свят със своята чистота, изключителен вкус и висока хранителна стойност. Ще го намерите навсякъде - в стъклени или пластмасови контейнери с етикет "Екстра Върджин".

МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

 В цяла Гърция ще откриете голямо разнообразие от уникални сирена. Те са от различни региони и се отличават с изключително качество. Заслужава си пътувайки в Гърция да опитвате местното производсво на бели и жълти сирена, като различните видове гравиера, кефалотири, минтзитра, фета, касери и много други. Някои от тези сирена може да ги намерите в цяла Гърция, други са специфични и се предладат само на местата, където се произвеждат и количествата стигат само местна консумация. Най-известнато е разбира се гръцкото сирене фета. Това е бяло сирене и е основна съставка на гръцката салата.

УЗО

Самото споменаване на Гърция извиква спомени за море, слънце, синьо-бели къщи и... узо. Анасоновата напитка е символ на страната и нейно национално питие, повод за гордост и посрещане на гости. Узото е неизменен спътник на срещите с приятели, защото узо не бива да се пие без компания.

От векове Гърция е известна с анасоновата си напитка, а наименованието “узо” се появява значително по-късно, когато страната започва да изнася питието. Първата дестинация, в която пристига узото е Марсилия, следвайки пътя от Азия към Европа, наричан “пътят на коприната”. Тогава напитката е носела етикет “за употреба в Марсилия” или “uso di Massalia”. И така, накратко, питието получило името си “узо”. 

Едно от най-популярните анасонови питиета в света е прословутото узо от Пломари на Лесбос. Островът е известен като родина на узото, благодарение на своите жители – заможни търговци, моряци и пътешественици, които не само ценели своята напитка, но нямали нищо против да я споделят с други народи.

Рецептата на прословутото узо Пломари е създадена от Исидорос Арванитис, който през 1894 година събира безценни съставки от остров Лесбос, за да открие най-добрата комбинация и да постигне най-изумителния резултат. Той използва меката вода на река Седунда, най-добрият анасон в света от Лисвори, звездовиден анасон, резене от Северна Евия, екстракт от мастиха от остров Хиос, канела, индийско орехче, сол от солниците на Калони и различни билки и треви от остров Лесбос, които и до ден днешен се пазят в тайна, за да бъде защитено богатството на острова. Тайна е и съотношението на съставките, ознаменувало крайния резултат. Когато Исидорос Арванитис, след упорити опити, успява до достигне до съвършен резултат застава пред въпроса как да бъде представена неговата напитка пред света по подобаващ начин. И така се създават уникалната бутилка на узо Пломари и специалната коркова тапа – неразривна част от имиджа на напитката. Това, което различава узо Пломари от другите анасонови напитки е не само уникалната рецепта, но и начинът на дестилиране. Процесът на дестилация продължава цели девет часа и протича по строги правила. Първоначално съставките се варят достатъчно дълго, след което се охлаждат парите, за да остане гъста течност. Тази течност се премества в характерните за производството на узо бакърени аламбици, където процесът по дестилиране продължава.

Първата готова течност (главата), както и последната (опашката) се изхвърлят. Остава само сърцевината, най-доброто останало от съставките и преминало през сложния процес на дестилиране. Интересен е фактът, че компанията производител сама отглежда анасонът и резенето (див копър) в село Лисвори. Сърцевината се разрежда с вода от река Седунда, за да се постигне желания алкохолен градус и се налива в специалните бутилки на узо Пломари. В днешни дни производството на узо от Пломари се извършва в модернизиран завод и голяма част от процеса е автоматизиран, но правилата, както и самата рецепта, създадени от Исидорос Арванитис, продължават да бъдат следвани стриктно. Още от 19 век, когато износът на узо се увеличава значително, осигурява голяма част от дохода на населението. Днес старата фабрика е туристическа забележителност на остров Лесбос и служи за културни цели. Производството продължава в нова, модерна фабрика със строги хигиенни условия, съобразена със световните тенденции в бутилирането и опаковането. Традициите, обаче се запазват, както и използването на ръчно изработените бакърени аламбици, които са част от тайната на добрия резултат.

Но да си купите бутилка узо от Пломари съвсем не е достатъчно, за да усетите уникалния му вкус. За да постигнете това, е добре да сте запознати и с ритуала на пиене на узо.

-    Сервирайте питието с вода и/или лед. Водата придава така характерния за анасоновите напитки “млечен” вид, а ледът осигурява най-добрата за консумация температура. В чашата първо се сипва водата и се слага леда, за да не се образуват кристали.
-    Никога не слагайте бутилката узо в хладилника.
-    Сервирайте узото с малка чинийка с мезе. Напитката “обича” противоположни вкусове – кисело и солено или горчиво и сладко. Мезето е само, за да подчертае вкуса на узото, затова питието не се сервира с тежка храна.
-    Узо не се пие сам, добрата компания е гаранция за добрия вкус на питието

МАСТИХА

Мастихата е богатството на Хиос, главно препитание на жителите му, основна суровина за износ и търговия и голям повод за гордост. Мастихата представлява вечнозелено дърво с набраздена по-тъмна или по-светла кора, в зависимост от възрастта, което вирее най-добре и единствено в сухата варовикова почва на остров Хиос. Въпреки, че дървото се среща и на други места по света, единствено в южната част на острова то отделя тази специфична смола. Векове наред дървото мастиха и смолата, която отделя са основна суровина за добив и доход на местните семейства. Днес 5000 хиоски семейтсва отглеждат мастиха.

И днес, както в миналото безценната суровина пътува предимно за изток, към арабския свят. Още в Древна Гърция използвали смолата мастиха като избелваща зъбите дъвка – първата, позната в света. По-късно от дървесината на тези дървета се произвеждали клечки за зъби, специално за султанския харем. Първите свидетелства за култивиране на мастихата са от 250 г.сл.Хр., когато свети Исидор (покровител на Хиос) умира като мъченик и хората стават свидетели на истинско чудо – едно дърво мастиха “започва да плаче”. Още в древността, хората са знаели колко ценни са качествата на мастихата. И днешната индустрия (медицинска, мозметична, хомеопатична и др.) доказва това. Мастихата абсорбира холестерола, има антибактериални и антисепрични свойства, освен това подпомага храносмилането, стяга венците, лекува рани и стомашни язви.

Мастиха се използва и в произвоството на алкохол (прословутото узо с мастиха от Хиос); в кулинарията – като подправка за сладкиши; и в рафиниран вид – в козметиката в състава на паста за зъби, шампоани и парфюми. Въпреки широката сфера на употреба, мастиката се добива по традиционен метод, използван още в древността. Правят се нарези в кората, за да може дървото да пусне своите “сълзи”, а почвата около ствола се покрива с бяла глина, която ще запази чисти ароматните бисери на мастихата. Отглеждането и добиването на мастиха изисква много търпение, усилен труд и работа от ранни зори. Но хората в Хиос знаят колко ценен е техния труд и колко уникален е ароматът на острова, който носи нотките на мастиха.