Още забележителности

Делфи: Руините от огромния комплекс на Делфи са разположени на място, внушаващо респект - на тераса под внушително надвиснала скала, с кристално сините води на Коринтския залив. Разказва се, че жриците на Аполон, отговаряли
от името на бога, изричайки езотерични загадки. Древните гърци смятали Делфи за център на света и това се споменава в почти всеки гръцки мит.

Обектът се състои от две отделни свещени пространства, отдалечени на по-малко от километър едно от друго. В светилището на Атина Проная има два храма, разрушени олтари, съкровищници и един толос. Старият храм на Атина Проная е построен през 7. век пр.Хр., но е пострадал от свличания на почвата и земетресения и от него са се запазили само две колони и част от стената. Великолепният толос, съграден в началото на 4. век пр.Хр., представлява ротонда, заобиколена от два реда от по 20 колони. През 30-те години на 20. век три от колоните и част от антаблемана и фриза над тях са възстановени частично. Новият храм на Атина е построен непосредствено след земетресението през 370 г. пр.Хр., което разрушава древния храм на богинята. В близост се намира и гимназионът.
Светилището на Аполон е по-обширно и представлява удивително средоточие на руини, паметници, фризове и олтари, свързани с павирания Свещен път, извеждащ до храма на Аполон. На запад от него, римско стълбище води до добре запазения театър, който разполага с 35 реда със седалки. Най-горе се намира стадионът, който също е запазен в отлично състояние: с изсечени в скалата седалки, които могат да поберат 7000 зрители и с триумфална арка в единия край. Тук, на всеки четири години се провеждали Делфийските игри.

Връх Атон: Връх Атон (Агион Орос) се намира в най-северния и най-красивия ръкав на полуостров Халкидики, на около 140 км югоизточно от Солун. Известен като Света гора, той е съкровищницата на източноправославната вяра.

Това е най-старата съществуваща монашеска република и според нейните закони, създадени преди повече от 1000 години, жените не могат да я доближават на по-малко от 500 метра и в нейните граници са забранени дори изображенията на жени.
Света гора обхваща площ от 350 кв.км и е самоуправляваща се част от гръцката държава. Тя се състои от 20 самоуправляващи се манастира и множество малки монашески общности, известни като "скитове". Тези общности упражняват три различни форми на монашество - общежитийно, при което монасите живеят и работят заедно, идиоритмично, при което монасите сами организират личното си време и се събират заедно само в неделя и в празнични дни и отшелническо, при което монасите живеят като анахорети в пещери в скалите.

Полуостровът се слави с изключителна природна красота. Планинските склонове са обгърнати във вековна вечнозелена растителност, плъзнала към най-високата точка, която се намира над гористия пояс на 2033 м надморска височина. Според легендата, Дева Мария пътувала към Кипър заедно със свети Йоан Богослов, когато буря ги заставила да се приютят на място, където сега се намира светият Иверски манастир. Дева Мария била толкова впечатлена от красотата на това място, че Господ й подарил планината, казвайки: „Нека това място да бъде твое - твоя градина и твой рай, както и убежище за този, който търси спасение.”

Олимп: Със своите 2919 м, Олимп е най-високата планина в Гърция, чийто скалисти урви се издигат до широк, покрит със снегове, връх. Масивът се издига на източния бряг на континентална Гърция с изглед към Егейско море. Олимп е част от планинска верига, която се простира на север в България и на юг в Турция, и която пресича границата между областите Тесалия и Македония.
Според гръцката митология Олимп е мястото, където Гея ражда титаните. Те са толкова огромни, че използват гръцките планини за тронове. Кронос, най-могъщият титан, се настанява сам на планината Олимп. Впоследствие, тази планина се превръща в дом на основните богове от гръцкия пантеон, които според Омир живеят в дворци от кристал на върха на планината, хранят се с храната на боговете - нектар и амброзия, която поддържа тяхното безсмъртие.

Преди да тръгне на война, Александър Велики идва в стария Дион, в подножието на Олимп, за да направи жертвоприношение. Днес, тук можете да посетите музеяя и археологическия обект.

Градчето Литохоро е обичайният изходен пункт за изкачване на Олимп. Изкачването на върха и връщането отнемат два дни, макар опитните катерачи да го правят и за един ден. По протежение на пътя има хижи, където можете да прекарате нощта. Това е красиво, диво и богато на растителност място.

Дефилето Самария: Дефилето Самария е един от националните паркове на Гърция, единственият на остров Крит. Разположено е в Белите планини в западен Крит с дължина 16 км. Започва от Омалос на Височина от 1250 м и постепенно се снижава до морското равнище при селището Агия Румели. Всеки може да направи разходка по този път, която ще отнеме от четири до седем часа. Най-добре е да се тръгне рано сутрин, за да се избегне обедната горещина.

През първите един-два километра се спускате по стръмен склон с денивелация от 1000 м, следван от труден участък на пътя, наречен Дървеното стълбище. Това е най-тежката част от прехода, след което склонът става по-полегат. Пътеката следва дъното на речно корито, поради което паркът става достъпен чак през късна пролет, когато реката е пресъхнала. През пролетта растителността е най-буйна: изобилие от диви цветя и мирис на планинска мащерка и риган, които изпълват въздуха. Това е един от последните райони, обитавани от рядко срещаната рогата дива планинска коза, известна като кри-кри. Туристите все още съобщават от време на време, че са я видели.

По средата на дефилето лежи запустялото село Самария, сега място за почивка на уморени пешеходци. Към края на дефилето скалистите стени се приближават една към друга и се издигат до внушителните 650 м, образувайки 3-метрова теснина, известна като Железни врата. Хилядолетия наред, това дефиле е последното убежище на критяните, които търсят тук защита от нашествениците.

Храмът на Посейдон: Нос Сунион е най-южната точка на областта Атика, на 65 км югоизточно от Атина. Храмът на Посейдон се издига величествено на 60-метрова скала, откъдето се откриват зашеметяващи гледки към Егейско море и близките острови.

Храмът е построен около 440 г. пр.Хр. на мястото на по-стара култова сграда, разрушена от персите. Множество археологически находки на хълма доказват, че местността е била обитавана доста преди 700 г. пр. Хр., а за наличие на светилище тук се споменава и в "Одисеята". Смята се, че античният храм, който виждаме днес, е построен от архитекта на Тезейона в Атина и е изграден от агрилезки мрамор. Оцелелите петнадесет колони се издигат върху импозантна основа, но голяма част от западната страна на храма е разрушена. През 412 г. пр.Хр., по време на Пелопонеската война, нос Сунион е укрепен със стени, а храмът остава в югоизточния край на крепостта. От 1994 г. Атинското археологическо дружество извършва разкопки в областта и открива част от централната улица и останки от домове. На малък хълм, североизточно от храма, могат да се видят руини от светилището на Атина, но храмът на Посейдон е този, който привлича най-много посетители. Днес обектът е любимо място за жителите на Атина и за чужденците, които идват тук, за да се любуват на величествените залези.